Кола, която тягата на двигателя си между всички колела, е способна да устой на по-големия странични ускорения от тази с предно или задно предаване. Тази идея е водеща от създаването на първият Куатро. В началото задвижването на предните и задните колела е "твърдо" свързано и разпределено по равно. На меки настилки (сняг, чакъл) то дава значители предимства, но при твърди настилки връзката натоварва силно полуоските, тъй като в завой, предните колела измивнават по-дълга дистанция от задните. Същото е положението и когато едни от колелетата стъпят върху настилка с ниско сцепление и започнат да превъртат. За решаването на проблема е добавен кух външен вал, който позволява предаване на тягата в две посоки - напред и назад. В края си той е свързан с междуосов механично блокируем диференциал. Той е ентегриран в скоросната кутия и предава 50% от тягата към задните колела, между които има диференциал с ограничено приплъзване. Другите 50% се предават към предните колела и техният диференциал посредством друг вал, поставен във външният кух вал. Така задвижването на четирите колела става перманентно, леко, компактно и ефективно. През 1987 година е добавена нова важна функция: Торсен диференциалът. Той представлява самоблокиращ диференциал с планетарна система, който замества ръчно блокируемият диференциал (автоматичен блокаж на диференциала). Името идва от английската дума torque sensing (чувствителен към въртящ момент). Диференциалът сам разпределя тягата безстепенно, в зависимост от сцеплението на предните и задните колела, така че в екстремни ситуации 75% от нея могът да бъдат предавани към моста с по-добро сцепление.