Правилно, чрез отделянето и се получава енергиен недостиг вътре в уреда и се повишава енергийно-гравитачното напрежение. В момента, в който се надвиши стойността му над бариерния запиращ слой между нас и паралелния свят се получава лавинен пробив точно по оста на въртящото се колело и започва неизчерпаемо теглене на енергия. Енергията се тегли от огледалната топлофикация, по-точно от частта, предвидена за общо дялово разпределение. След този сублимен момент, дори да спрете ротора, енергията продължава да приижда, но е малко пулсираща и на моменти мирише лошо. Единствената поддръжка от тук насетне е периодично да се почиства енергийния отвор с неметален предмет, както и един път годишно да се продухва системата с водород ( в краен случай с Браунов газ), поради по-ниския му кавитачен коефициент спрямо съдържащия се във водата микс от азот и кислород.