Програматор за BIOS

[Milen Mitev]

Напоследък ми се налага няколко пъти да програмирам затрити BIOSI на компютри като все ги нося на други хора да го правят.

Та въпроса ми е конкретно какъв и от къде да си купя програматор който ще ми върши работа.

[Inkozi]

Разните производители на дънни платки си имат нарочни софтуерчета за флашване на BIOS.

А какво налага нуждата от препрограмиране на чипа на BIOSa?

[Milen Mitev]

Да така е всяка фирма производител има собствени туулс-чета са флашване на паметите но това е когато всичко е работещо и успява да се зареди БИОСА и да инициализира елементите на компютара.

Но понякога се случва този софтуер в БИОСА да се повреди и да неможе да се зареди което прави дънната платка безполезна и вариянта е със външен програматор да се флашне отново *.bin файла.

[L&R]

зависи от бюджета

ето евтин вариант

http://programatoribg.com/index.htm

Редактирано 19 Март 2008 от L&R

[Milen Mitev]

Да видях ги още преди да пусна темата но от кои тип ЕЕПРОМ са най често използваните чипове за БИОС

[Inkozi]

Колега, no offence ... Но задаваш въпрос, на който, от това, че искаш да препрограмираш BIOS чипове следва, че би трябвало да знаеш отговора и сам. Иначе остава впечатлението, че тръгваш да правиш нещо рисковано... А и повечето дъна, до колкото знам, поддържат фунциите dual bios, bios recovery ...

Ето два текса, които може би ще ти бъдат от някаква полза...

Системният BIOS (Basic input/output system) е отговорен за комуникацията между периферните устройства на най-ниско ниво. Самият BIOS се съхранява в EPROM чип, разположен върху дънната платка.

Вероятно някои от вас вече многократно са извършвали процедурата по обновяване на системния BIOS (BIOS update/flashing).

Видеоадаптерите, както много други устройства, също разполагат със свой собствен BIOS, но в този материал ще става дума основно за системния такъв.

Процедурата по обновяване на системния BIOS е елементарна и отнема много малко време. Причините да обновите версията на BIOS могат да бъдат различни. Ето няколко примера: Ако желаете да добавите поддръжка за по-нов процесор към дъното си или пък ако искате да получите повече възможности за овърклок, примерно чрез добавяне на допълнителни опции за увеличаване на волтажа, честотата на системната шина със стъпка 1 MНz и т.н.

Забележка: Преди да обновите своя BIOS, се уверете, че джъмперът, който го предпазва от случайно презаписване, е в позиция "disabled", защото в противен случай обновяването ще е неуспешно (BIOS Write Protect).

Някои дънни платки, дори и оборудваните с качествен чипсет, фабрично предлагат твърде ограничени възможности за овърклок, като тези ограничения идват именно заради версията на системния BIOS.

При някои по-качествени дъна самото обновяване, на жаргон "флашване", може да бъде извършено директно, без да се зарежда каквато и да е операционна система, примерно тези на ASUS предлагат т.нар. "EZ Flash utility", достъпно по време на POST теста с клавишната комбинация ALT+F2. В зависимост от модела на дънната ви платка, респ. на системния BIOS, тази клавишна комбинация варира.

Принципно е препоръчително обновяването на BIOS да се извършва под "чист" DOS в DOS4GW защитен режим и макар че обновяването е възможно и под Windows 98 чрез командния промпт, това не е желателно, защото рискът нещо да се обърка е много по-голям. Статистиката показва, че при едно от всеки 100 обновявания на системния BIOS възниква проблем. Ако нещо се обърка при "флашването" на вашия BIOS, например има токов удар или пък неправилна версия на BIOS бъде програмирана в EPROM чипа, машината най-често спира да функционира след рестарт.

Ако получите съобщения за CRC грешка по време на проверката на контролната сума, веднага възстановете оригиналния BIOS. Всички инструменти за обновяване на BIOS предлагат опция за запазване на оригиналния BIOS в бинарен имидж файл с разширение .ROM или .BIN.

За щастие, преди да потърсите професионална помощ, можете да се опитате сами да коригирате проблема.

Ще ви предложа няколко техники за възстановяване на системния BIOS. Първите две процедури са стандартни, а последната се препоръчва единствено на опитните потребители и на ентусиастите.

AMIBIOS

При AMIBIOS е налична "фабрично" вградена процедура за спешни случаи, когато машината отказва да функционира изобщо.

В случай че AMIBIOS се повреди, той активира възстановяващата процедура, като за целта се използва т.нар. "boot block" в BIOS. Тази рутина се активира автоматично в ситуациите, когато т.нар. "system block" на системния BIOS е празен или повреден, заради грешка при проверката на интегритета му (CRC), използвана погрешна версия на BIOS за друга дънна платка/чипсет и т.н. Машината сама търси файл, именуван AMIBOOT.ROM, във флопидисковото устройство А:.

Всичко, което трябва да направите, за да възстановите повредения BIOS, е да поставите дискета с коректния бинарен BIOS имидж-файл.

Естествено, за създаването й ще трябва да ползвате друга машина, но все пак това е по-удобно, отколкото да носите компютъра си за ремонт. Уверете се, че сте изтеглили коректния BIOS файл, примерно някои дънни платки с различен revision номер ползват съвсем различен BIOS, а това е от голямо значение. Имайте предвид, че понякога разликата между моделите на дънните платки е само една буква или цифра. Обикновено на самото дъно има лепенка или надпис, индикиращ точния revision номер.

Самата процедура по възстановяването е следната: След като сте изтеглили коректния бинарен BIOS имидж-файл върху дискета и сте го преименували на AMIBOOT.ROM, включвате компютъра и я поставяте във флопито.

След това в рамките на минута-две системата ще прочете BIOS изображението от AMIBOOT.ROM файла и ще го съхрани в EPROM чипа, презаписвайки старата информация, съхранена там. Ако всичко е преминало успешно, ще чуете четири кратки звукови сигнала от системния високоговорител. Извадете дискетата, рестартирайте машината с бутона Reset и стискайте палци. Би трябвало компютърът да стартира коректно.

В ситуациите, когато машината дори не се опитва да намери файла AMIBOOT.ROM във флопидисковото устройство, можете да предизвикате "форсирано обновяване" на системния BIOS чрез задържане на клавишите CTRL + HOME в продължение на 4 секунди. След това компютърът ще стартира гореописаната процедура за възстановяване чрез AMIBOOT.ROM файла.

Award/Phoenix

За моделите дънни платки, оборудвани с Award/Phoenix BIOS, също е предвидена подобна процедура, макар че тя е малко по-различна от тази при AMIBIOS.

Фактическата разлика се състои в това, че ще трябва да създадете системна DOS дискета, където да запишете необходимия BIOS файл, като за разлика от тези на AMI (.ROM), файловете при AWARD са в .BIN формат.

Ако нямате под ръка DOS/Win98 за създаването на boot дискета, можете да ползвате http://www.bootdisk.com/.

Освен че трябва да е системна (bootable), върху дискетата трябва да бъдат записани и инструментът за обновяване на AWARD - awdflash.exe и AUTOEXEC.BAT, съдържащ необходимите команди за обновяването.

Това се налага, защото AWARD BIOS не се опитва да възстанови автоматично информацията в т.нар. "system block" на EPROM чипа, както е при AMI BIOS.

За улеснение ще ви предложа един готов примерен AUTOEXEC.BAT файл. Отворете notepad и въведете следното:

@echo off

echo Sigyren li si che wsichko e na 6?

echo Ako ne natisni CTRL+Break, dokato e wreme...

echo (natisni koito i da e buton, za da produjlish s obnowqwaneto na BIOS-a)

pause > null

awdflash ime_na_fail.BIN pysnfccr

След това запазете файла със Save As - All files - AUTOEXEC.BAT върху дискетата.

Естествено, заменете името на файла с коректното такова, а параметрите, които съм използвал, имат следното значение: py = program yes (програмирай); sn = save no (не запазвай оригиналния BIOS като файл); f = flash ("флашни"); cc = clear cmos (изчисти cmos паметта) и r = reboot (рестартирай).

HOTSWAP

Ако поради някаква причина тези методи не ви помогнат да възстановите повредения си BIOS, все още има шанс да си помогнете сами. Kакто може би се досещате, за целта ще се наложи да ползвате още една машина със същия EPROM цокъл, за да извършите т.нар. "HOTSWАP BIOS FLASH" процедура.

При по-старите дънни платки са използвани правоъгълни 32-пинови чипове с обем 2 Mbit, а при по-новите "дъна" EPROM чипът е физически по-малък, отново е с 32 пина, но е с двоен обем (4 Mbit) и формата му е по-скоро квадратна.

За да сработи тази техника, е важно чипът на дъното ви да е на цокъл, в противен случай разпояването му не е невъзможно, но си е доста е пипкава работа.

И така, принципът при този метод е следният:

Тъй като машината кешира в RAM паметта системния BIOS при стартирането си, EPROM чипът й може да бъде изваден "в движение", тоест докато компютърът работи, без това да се отрази на стабилността.

След като предварително сте подготвили дискета с необходимия Flash-инструмент (awdflashxxx.exe или flashxxx.exe) и коректния BIOS имидж-файл, стартирайте работещия помощен компютър, заредете DOS от флопито и извадете оригиналния EPROM чип от цокъла му.

Много е важно да запомните как точно е позициониран той, защото при некоректното му поставяне впоследствие може да изгори. След това внимателно поставете проблемния EPROM BIOS чип от другия (разваления) компютър в цокъла на работещия такъв и стартирайте процедурата с обновяването. Ако всичко премине добре, извадете вече препрограмирания чип от цокъла и върнете оригиналния BIOS чип на мястото му.

Ако сте използвали правилнaта версия на системния BIOS, след като поставите препрограмирания чип в дънната платка на първия (проблемния) компютър, би трябвало той да стартира с вече обновeния BIOS.

Забележка: Използвайте единствено професионални инструменти за изваждането и поставянето на чиповете, за да си спестите излишни неприятности. Освен това винаги работете с антистатична гривна поради същата причина. Авторът на материала не носи отговорност за повредени дънни платки и компоненти поради некоректно обновен BIOS. Прилагайте тези съвети на собствена отговорност.

Ето и продължението ..

След като наскоро отделих цяла страница на тема “Трикове при възстановяването на системния BIOS”, си мислех, че едва ли не съм подготвен за всяка една проблемна ситуация, свързана с него.

Въпреки това с разочарование установих, че съм в бил грешка, след като през изминалата седмица загубих почти цяла нощ, преди да успея да препрограмирам некоректно “флашнатия” BIOS на дънната си платка.

За тези от вас, които са пропуснали предишния ми материал на тази тематика, ще дефинирам съвсем накратко какво точно представлява BIOS (Basic input/output system): това е софтуерът, работещ на най-ниско ниво, без да разчита на каквито и да било данни, съхранени върху твърдия диск или друг носител. Самият BIOS се съхранява в EPROM чип, разположен върху дънната платка, и е отговорен за комуникацията между хардуера и периферните устройства.

Видеоадаптерите, както много други хардуерни устройства, също разполагат със свой собствен BIOS, като процедурата по обновяването му в повечето случаи е елементарна и отнема съвсем малко време.

Най-често с обновяването на BIOS се добавя поддръжка за по-нови модели хардуер и евентуално се коригират грешки. Съществуват и т.нар. моднати (т.е. модифицирани) BIOS версии, които предлагат много повече опции за овърклок в сравнение с фабричния BIOS за конкретната дънна или видеоплатка.

Както вече споменах, самото обновяване на BIOS с по-нова версия не е нищо страшно, ако спазвате някои основни правила:

1. Преди да обновите своя BIOS, се уверете, че джъмперът, който го предпазва от случайно презаписване, е в позиция disabled, защото в противен случай обновяването ще бъде неуспешно (BIOS Write Protect). Не всички дънни платки са оборудвани с такъв джъмпер.

2. Винаги създавайте резервно копие на сегашния си BIOS, като застраховка, в случай че нещо се обърка при ъпдейта. Всички инструменти за “флашване” предлагат такава опция, дори при някои приложения е невъзможно да препрограмирате своя BIOS, преди да копирате данните от него в бекъп файл с бинарен формат.

3. Препоръчително е обновяването на BIOS да се извършва под “чист” DOS в защитен режим (DOS4GW Protected mode), макар че обновяването е възможно и под Windows 98/XP, с някои специализирани w32 GUI инструменти, като WinFlash. Според статистически проучвания при едно от всеки 100 обновявания на системния BIOS възниква някакъв проблем. При някои по-нови модели дънни платки самото обновяване, на жаргон “флашване”, може да бъде извършено директно на ниско ниво, без да се зарежда каквато и да е операционна система. Например дъната на ASUS предлагат т.нар. EZ Flash utility, достъпно по време на POST теста с клавишната комбинация ALT+F2. В зависимост от модела на дънната ви платка, респ. на системния BIOS, тази клавишна комбинация варира.

4. Използвайте единствено професионални инструменти за изваждането и поставянето на чиповете и винаги работете с антистатична гривна, за да си спестите излишни неприятности.

Няма да описвам стандартните методи на препрограмиране, тях бихте могли да разгледате свободно на сайта ни, в моя материал “Трикове за възстановяване на системния BIOS”, достъпен на следния уебадрес: http://www.computers.bg/article.php?catid=8&article=301.

Естествено никой не е застрахован срещу проблеми, дори и да спазва тези фундаментални правила. За съжаление в това твърдение се уверих и аз самият, защото, след като се опитах да препрограмирам системния BIOS на своето дъно Epox EP-RDA6+ Pro, на екрана остана червена таблица с надпис: “DO NOT TURN OFF OR RESET YOUR PC. NOW FLASHING...”, която принципно изчезва в рамките на няколко секунди.

След като почаках около 15 минути и разбрах, че няма шанс процесът на обновяване да продължи, се обадих на моя приятел Иван Велев, известен с прозвището си Paradox, защото изпаднах в безизходица: нямах друг Socket-A-базиран компютър под ръка, а за съжаление не разполагах и с необходимата системна DOS дискета, със записан коректен BIOS файл за моето дъно (в .BIN формат), пък и после се оказа, че дори emergency flash boot процедурата не се инициализираше изобщо, т.е. дори информацията в т.нар. boot system block на моя BIOS бе безвъзвратно унищожена при некоректното флашване.

И така, за да “съживим” машината, с приятеля ми бяхме принудени да извършим BIOS HOTSWAP процедура, за да препрограмираме BIОS-а на една моя дънна платка, модел Expo EP-RDA6+ Pro.

Това само по себе си не представлява кой знае каква трудност, но за нещастие не разполагахме с идентичен модел Socket-A-базирана дънна платка, откъдето се появиха и проблемите ни.

За тези от вас, които не знаят какво представлява HOTSWАP BIOS FLASH процедурата, ще припомня съвсем накратко: компютърът кешира в RAM паметта системния BIOS при стартирането си и това позволява EPROM чипът му да може бъде изваден “в движение”, т.е. докато той работи, без това да се отрази на стабилността му. След това в BIOS цокъла се поставя проблемният чип и се инициализира процедурата по обновяването на съдържанието му. Естествено най-добре е предварително да сте се въоръжили със системна дискета, върху която да е качен необходимият флаш софтуер (awdflashxxx.exe, flashxxx.exe, uniflash.exe) и коректният BIOS имидж файл.

След това отново се изважда BIOS чипът, който вече е препрограмиран и се поставя обратно в цокъла на “проблемното”, вече работещо дъно. Оригиналният BIOS чип се поставя на мястото му и работещият компютър така и не “разбира” за извършената временна подмяна.

И така, преди да предприемем каквото и да било, с приятеля ми се застраховахме, че ERPROM чипът на неговата дънна платка, модел ASUS A7N8X-VM-400, съответства като параметри/пинове на този, използван в моята. Понеже и двете дъна са базирани на nVidia nForce2 IGP чипсета, подозирахме, че няма да има проблеми с HOTSWAP процедурата.

Самите ERPROM чипове бяха различни като модел и марка – този на моето дъно бе произведен от WinBOND, а другият – от PMC. Въпреки това те се оказаха напълно съвместими помежду си: и двата чипа са с обем 4 Мbit, a справката в сайта за интегрални схеми http://DigiChip.com (безценен уебресурс!) потвърди нашето предположение, че разположението на пиновете е идентично. Това е много важно, защото в противен случай, при несъответствие на пиновете, чипът, а вероятно и дъното биха дефектирали мигновено при подаване на напрежение.

Дотук добре, но неприятното в случая бе, че при моето дъно на Epox бе използван BIOS софтуер на Award Modular (Phoenix), докато при дънната платка на приятеля ми BIOS-ът бе разработен от American Megatrends (AMIBIOS).

Де факто се налагаше да извършим HOTSWAP процедурата със съвсем друг софтуер (AWARD), при положение че в паметта на компютъра е кеширан AMIBIOS.

Както вероятно се досещате, това не бе никак лесно заради вградените защити. Нито инструментите на AMI, нито тези на AWARD успяха да сработят в нашата, меко казано, деликатна ситуация.

Дори софтуерът на ASUS – EZ Flash, достъпен директно от BIOS, не успя да програмира моя чип с BIOS файла за дъното ми, който предварително записахме върху флопи дискета.

На практика от над една дузина приложения, повечето от които за DOS, нито една програма не ни вършеше работа! Тук е моментът да изкажа своята благодарност към приятеля си Иван Велев, благодарение на когото все пак се справихме с тази проблемна ситуация. Той съвсем себеотрицателно пожертва няколко часа от нощта си, за да съживи моята машина, понеже лично аз вече бях отчаян, след като нито една от десетките програми, които изпробвахме, не сработи при нашата “хибридна” AMI/AWARD конфигурация.

И така, програмата, която ни помогна в този тежък момент, се казва UNIFLASH. Както си личи от името й, тя е предназначена именно за да работи като универсален флаш инструмент. Независимо какъв хардуер ползвате, с нея ще можете да извършите “форсирано” обновяване на BIOS-а, преодолявайки всякакви системни защити.

Просто зареждате “чист DOS” от дискета, където сте качили и програмата. След това указвате местонахождението на .BIN или .ROM файла, съдържащ желания BIOS софтуер, и го обновявате с Uniflash. Програмата предупреждава, ако са открити несъвместимости, несъответствия или CRC грешки, но въпреки това позволява извършването на същинското флашване, за разлика от останалите приложения, които изпробвахме. Ако всичко премине добре, на екрана ще видите съобщение CRC OK.

Такъв бе случаят при нас: след няколкочаcoви експерименти с най-различни софтуерни BIOS-флаш приложения, Uniflash успя да програмира моя чип буквално за няколко секунди.

След това спряхме машината на приятеля ми, извадихме моя чип от сокета на дъното му и го поставихме обратно на мястото му, върху моето Epox дъно. Когато след това стартирахме машината ми за първи път, с току-що обновеният BIOS, с огромно облекчение видях POST теста! Всичко работи, най-после УСПЕХ!

Редно е да се отбележи, че след обновяването на BIOS се променят MAC адресите на NIC и/или WAN адаптерите ви. Това едва ли ще е проблем, освен ако не ползвате DHCP MAC автентификация при вашия Интернет доставчик.

Същинската работа с Uniflash е елементарна, защото той разполага с удобен, ASCII-базиран потребителски интерфейс. Мисля, че всеки, склонен да извърши HOTSWAP процедурата, ще е в състояние да се справи с интерфейса на това малко, но безценно помагало, наречено UniFlash.

Статиите са на Димитър Петков.

По материали от www.computers.bg