абе хора....аз дори не знам къде да го напиша това...в проблеми, в ремонти, в МОРАЛ....или някъде другаде :? Ставам си сутринта, щастлива от ЛИПСАТА на сериозни проблеми, закарвам си децата на детска, прибирам се и си полягвам...спокойна...идилия...и дотук...отвън се чува ДУМ! и се включва алармата на колата ми! Ми ся?! Баси майката! Ко стана?! Абе това мойта ли е?! БОЖЕЕЕЕЕ....дано не е! ама е мойта...щот алармата си е мойта! Сърцето в краката, в главата ,......и още много пъти така! Показвам се и виждам КОМШИЙКАТА с пежо като въшките, дет си ги продаваха учениците за по 5 лв. (ей, това е СТРАШЕН ПРИЦЕП, то трябват маневри, място, за да излезе и да ходи на м****)....ударила ме! Вече бях долу, а тя включи първа и ОФЕЙКА! Как ша офейка, бре, хора....де ще да бяга...нали живеем прозорец срещу прозорец!./... та кажете сега вие.... да и строша простата кратуна да се хванем гуша за гуша да каже поне извинявай да викам КАТ (на мойта кола беше откачила бронята и леко сгъната ламарина - майната му на това, не то ме шокира) да й режа гумите да й разбия колата а тя ФИРМАДЖИЙКА....с две щерки - хубави, УМНИ, Хинтелигентни ХОРА са....