Поклон пред автора на темата.
Освен невероятната колоритност на представянето на "душегуба"-(толкова никога не съм се разсмивал в технически форум), Данчо се отличава с упоритост и методичност в усвояването на "материята". Искрени адмирации!!!
Ще споделя и аз за тези прословути "печки". Вярно е ,че има прекалено много "детски" болести заложени генетично при сътворението,НО това е двигател, който къса ангренажен ремък след изминаване на 300 000 км.(вярно ,че беше качен на А-8 куатро с автомат,но това не променя нищо.и щетите бяха само по главите без поражения по валовете) и с повече "любов" и късмет прехвърля над 1 000 000 км..
"Душегуба" чупи и валове,но и за това си има причина-падат кобиличките и заклинват вала. А защо падат кобилиците (не говорим за скъсан ангренажен ремък)? Тази къса клечка съм я "дърпал" и доста се чесах на места, където не ме сърби..............и не намерих споделено......
Оказа се ,че умниците са монтирали редукционни клапани на маслените магистрали към хидравличните повдигачи за да подържат относително постоянно налягане. НО..............годините ,"качествените"масла и "редовната" смяна в един момент си казват думата.(ако на топъл двигател и празен ход чувате хидравличните повдигачи и шумове в някоя глава,отстранявайте проблема защото ще ВИ боли вашата)
А проблема с "налягането" на маслото в тези магистрали най-често е от пропуск в редукционните клапани, които трябва да отварят на 2.5 ат. (подържат 2,5 ат. при повдигачите)
Има и разлики в монтажа ИМ. При по новите са в ъгъла на главата при валовете,а преди ги "криеха" под тялото на масления филтър и е кеф докато ги стигнеш!!!!!! Изобщо има много мазохистични местенца в тези двигатели-как да не ги обикнеш...........
С удоволствие ще следя темата и "Одисеите" които описвате...................