Помощ !!!

[grizzly]

И са квооо?

Влади ще си има 2 акумулатора.

Ще се окаже и стария здрав. Баси шибаните маси развинтени.

[pvalev]

Ти мани, ами и Fory и Marcus Aurelius тичаха до Карлово снощи да носят акумулатор...

Евала за всеотдайността им!

[KOKO 100 C4]

Около 13.50 ч Влади ми съобщи за успешната развръзка и му дадох моб. на ВЕСКО предполагам да му благодари защото наистина Весо даде най-ценния съвет!

Радвам се, че Бат Фори и Маркус са ходили чак до Карлово на помощ.

Акумулатора според мен може да се върне обратно, но трябва незабавно да стане това.

човече, успявам да разчета и чужди езици

и там си има технологична инструкция на варта / в случая / + тази от ауди

поне моя акумулатор се долива / при необходимост / само с дестилирана вода.

Аз направо се учудвам как в такова чуда А6-4F може да има акумулатор с обикновен електролит и затова написах и не съм се съмнявал в техническата ти грамотност!

По въпроса ти на л.с. ще се наложи да проиграем няколко варианта за промяната, която се намислил.

[verter]

Вече съм си вкъщи

Ето я въпросната маса и клема:

Сега за акумулатора: той и колегата който ми го уреди (markus aurelius) каза, че има някаква възможност да се върне, защото продавача бил много свестен, но пък моят (оригиналният) е изхабен до дупка.

Струва ли си да го зареждам и да карам с него. Нямам представа как му се е отразило това двойно изтощение и зареждане?

Fory и Marcus Aurelius ги върнах в последния момент. Те момчетата бяха тръгнали вече, но се разбрах с вуйчо ми , той да го донесе, защото имаше вариант и да ме връща той до София.

Все пак за двамата колеги просто нямам думи за всеотдайността им през целия ден. Чак ми беше неудобно да ги върна, имах чувството че много им се идваше.

Друго си е да знаеш, че имаш подкрепа.

Редактирано 14 Октомври 2009 от verter

[TDI_Fan]

Пълното разреждане и зареждане му се е отразило даже съживяващо - естествено трябва да го заредиш хубаво сега.Спокойно можеш да си спестиш парите,ама лошото е че след тая случка винаги ще гледаш с подозрение на отя акомулатор .

[sokola]

Този кабел за маса ми се вижда доста тънак.

Важното, че имаме щаслив край.

[verter]

Ето ги хората които ми помогнаха

Специални благодарности на:

ВЕСКО - Слагам го на първо място, защото той се сети да пита Мишо и той написа решението в темата.

Мишо - Наистина е доста добър диагностик, независимо от киселия характер, с който и аз немога да се примиря. И друг път ми е давал точна и вярна диагноза, дори по телефона.

monteverdi - Пръв ми се притече на помощ с колата си и с кабели, както с транспорт и интернет.

Marcus Aurelius - Момчето ми звъня 3-4 пъти, беше готов да дойде на място, с два допълнителни акумулатора. Той ми уреди и акумулатора, че даже и отстъпка.

Fory - През цялото време беше в пълна готовност да дойде до Карлово и да помага.

deliveryman - Винаги ми е помагал по телефона за щяло и нещяло. Разчитам страшно много на него, защото има доста опит с такива коли. Даде ми ценни съвети и неща, които нетрябва да правя.

diters - обажда ми се по телефона да ми препредаде какво сте ми написали в темата, защото нямах възможност да чета често. Имаше готовност да дойде от Варна.

tzenkos - Човекът ми бе осигурил пътна помощ София-Карлово-София.

TDI Fan - Момчето ми даде сумати номера на хора от Карлово, които биха могли да помогнат.

Благодаря на:

-КОКО C4

-IVO

-nmm

-drag_bg

-Audi_V6

-diesel

-на всички момчета от карловския сервиз "Auto Fyx"

-на човека с буса от карловския оркестър, който ми дава ток.

-на диагностика от www.race-tuning.net, който ми закачи колата на лаптопа и измери акумулатора.

-на един пловдивски приемчик в Porsche BG, който ми помогна да си освободя скоростите.

-на един софийския приемчик от Porsche BG, за съветите относно акумулатора.

-не един куп близки приятели и роднини

-и на един мърляв карловски интернет клуб с лошо обслужване, който все пак ме свърза с форума

надявам се да не пропускам някой

-и на всички, които писахте в темата !!!

Редактирано 14 Октомври 2009 от verter

[grizzly]

Еее, сега може да им направиш една кьорсофра в добрия дух на форума.

И да ги удавиш в бира.

---------

Аве, как можа да го пуснеш това заглавие ПОМОЩ! в нарушение на правилата на форума?

Аз тамън влязох да напсувам автора, ама понеже си ти и се въздържах (като много други).

[sky]

Най-после свърши се. Едно кабелче какви поразий прави. Какъв акумулатор си взе, че и аз моя май ще сменям? Днеска ходих да гледам за цени. Банера е 262 лева, а Бош силвър 275 лева. И двата са 100Ah.

[verter]

Най-после свърши се. Едно кабелче какви поразий прави. Какъв акумулатор си взе, че и аз моя май ще сменям? Днеска ходих да гледам за цени. Банера е 262 лева, а Бош силвър 275 лева. И двата са 100Ah.

Мани, мани просто неможеш да се поставиш на мое място в такава ситуация, докато не изпаднеш в нея (дано не се случва на никого)

Взех Varta Silver - 110Ah, 540A и с 900 стартов ток - 308лв

оригиналната Varta е с параметри: 110Аh, 520А i 850 стартово - 570лв.

Абсолютно еднакви са на външен вид, с единствената разлика, че оригиналният е черен отгоре, а новият е сребрист.

Еее, сега може да им направиш една кьорсофра в добрия дух на форума.

И да ги удавиш в бира.

---------

Аве, как можа да го пуснеш това заглавие ПОМОЩ! в нарушение на правилата на форума?

Аз тамън влязох да напсувам автора, ама понеже си ти и се въздържах (като много други).

Абсолютно и с най-голямо удоволствие. Лично ще пусна покана до всички, които ми помогнахте, защото вие най-вече заслужавате почерпката.

Редактирано 14 Октомври 2009 от verter

[tzenkos]

Всичко е добре щом завършва добре.Доколкото разбрах акумлатора ти е старичък,не връщаи новия а си го караи(все пак е зима)Не чакаи проблем сьс запалването за да го смениш.

[IVO]

А като си помисля че тази тема от 10 страници я предизвика една клема...

[dimibike]

малко камъче но спъна колицата

добре че има точни хора в таз държава и в частност форума,че аман от безхаберници!

[monteverdi]

Влади,аз благодарности не пия Много се радвам,че и този заплетен сериал,завърши с хепиенд и то в рамките на малко серии Това беше поредното потвърждение на поговорката за малкото камъче и каруцата...Искрено се възхищавам и на всички колеги,които всеотдайно и бързо се включиха,в разрешаването на този проблем.АКБ-форевър

[verter]

Бате Влади, я признай сега разтри я по под балканската както си трябва машината , че днеска тука гадахме

Всъщност не, карах си бавничко 90/100 110км/ч макс. Колата беше фул с багаж и си я усещах доста тежка.

Обаче тук е мястото да разкажа, щот стана на въпрос, а досега не я бях карал така. Първо да кажа, че най омразното ми нещо е да карам бързо. Тук се разбира да пътувам бързо, иначе когато искам нещо да тествам въобще не се замислям да я опъна на макс.

Та значи изминалият четвъртък бях до морето, ей така просто да се повозя и майка ми да види морето, че отдавна не е ходила. Кучета и те с мен. Бях си наумил и да наснимам колата на фона на Черноморието. Идеята ми бе да тръгна рано сутринта и вечерта да се върна към 21 часа.

Предният ден се чудех откъде да пътувам. Дали да тръгна по подбалканския път, или да отида до Пловдив и да хвана макар и за малко магистралата, защото знам , че там е хубав пътят. Един колега от форума и карловец ме посъветва да си пътувам по подбалканския, защото го били асфалтирали наново и вече били приключили с ремонтите.

Станах сутринта в 6, пих кафе и се захванах да мия колата Тръгнах към 7,15 часа. Карах си с любимата ми скорост, която по някакво съвпадение в повечето случаи съвпада с ограниченията. Пътят - красота, лятно есенна приказка на фона на изгряващото слънце и красивата Стара планина. Идилия. Приятна и тиха музика на фона на съвсен леко долавящия се плътен звук на шестака, който буквално спи.

Естествено никога щастието не е пълно и още след Калофер започнаха неприятните моменти по пътя. Ремонтни бригади, строителна техника, ограничения... Трафикът изведнъж се умножи по десет (естествено) и колите започнаха да хвърлят камъчета от гумите, което моментално ми опъна нервите. Съвсем ми се развали настроението, когато видях, че отбиват движението преди един ремонтиращ се мост, през един черен път, послан с чакъл и забулен в облак прах. Може да си предствите, как се чувствах като влезнах с лъскавата и облизана шестица в този облак, разминавайки се с тежки камиони и шофьори, на които въобще не им пука от така създадената ситуация. Върнах се обратно на пътя с позагубен блясък и настроение, но след някой друг километър и псувни на ум се самопооспокоих, че съм тръгнал за кеф. Ремонтните участъци свършиха наближавайки Казанлък, естествено ако не броим околовръстното, което е събрано само в едната лента, но поне беше перфектно асфалтирано и чисто. Подминах Казанлък и някъде след него започна един малък ад. Уточнявам, че навсякъде е асфалтирано (до Сливен) перфектно с черен асфалт, с разширени платна, ясно ограничени канавки и пред маркировка, но това да е проблема. Проблемът бе, че буквално всеки един мост, бил той голям или малък, който в нормална ситуация дори не бихте дори забелязали, представлява един изкоп, без асфалт, на дупки или арматура и само с едно платно, където се разминават двете ленти. До Сливен тези мостове бяха сигурно 30. Точно ускорих на гладкия асфалт и айде знаци и трапов участък. На всичкото отгоре доста често имаше и от ония прагчета новоположен слой асфалт и неизгладен, при които колата ти подскача, все едно качваш мини бордюр, само дето е почти невидим. Взех един по-силно и съвсем ограничих скоростта. Стигнах Сливен и там се слях с трафика, който си е пак значим, независимо че не е сезон и че не е събота или неделя. През цялото време си бях пуснал навигацията, просто да видя дали напътства точно. След Сливен потънах в необятните гроздови полета на Карнобатска гроздова, на които не бях обръщал досега толкова внимание и бях впечатлен.

Наближавайки Карнобат забелязах, че основния път продължава надясно, а навигацията ме предупреди да се подготвя за ляв завой и да влезна в града. Междудругото страшно приятен женски рус глас те напътства от говорителите през цялото време, не натрапчиво, но когато се наложи ти се кара подобаващо . Реших да не послушам навигаторката и продължих по широкия и новоасфалтиран основен път. Естествено картата за европейската версия за 2009 г на България свърши мигновено и на екрана ми излезе надпис "off road" . Крайпътните табели сочат, че пътувам към Бургас все пак. Ненадейно изкочих на магистралата, която ако някой , някога реши ще се свърже с Пловдивската, защото реално това й е продължението. Магистралата празна, основния трафик го изгубих на влизането в Карнобат. Моментално вдигнах 130км/ч. Абе уставен съм си аз.

Стигнах Бургас, където видях нещо, което никога не бях виждал. Изведнъж влезнах в някаква страхотна мъгла, която се носеше от морето, както преди , така и в Бургас. Пак казвам - не съм виждал подобно явление. Стана студено и едвам се виждаха колите и миришеше като на асфалт или може аз така да съм го оприличил.

От Бургас поех на южното крайбрежие без цел. Спрях на Черноморец, после Созопол, където съм идвал за последно 2003г. Мама мия, просто няма почти нищо общо. То са строежи, нови квартали, някаква лудост. Оттам отидох чак до Царево. Времето супер, абсолютно лято. Трафик почти никакъв. Време колкото искаш. В 14 часа тръгнах обратно с мисълта да спирам още няколко пъти, но вече да се прибирам. Нещо не успях добре да се ориентирам как да излезна на главния път, защото навигацията през цялото време ми показваше, че карам до него, а не върху него. Губеха ми се и някои гледки и местности, които помнех от 2003, но си викам сигурно съм забравил.

Та поех по един асфалтов път от Царево, който мина покрай една бензиностанция Петрол и която виждайки, си помислих "На прав път съм, щом има бензиностанция значи е главен път". Пътя започна да става все по лош и започнах да се разминавам със самосвали и разни бусове. Накрая свърши асфалта и пътят продължаваше в чакълена постелка. От навигацията виждах, че съм по правилния път, но не по този който дойдох, а отдясно ми е морето. Чудех се дали да карам по иначе равния чакъл, но без много да му мисля продължих. След малко на 20-30 метра отляво видях главния път (който навигацията незнаеше, но по който дойдох), който върви успоредно с моят. Мислех си, че ще успея някъде да стигна до него, но уви всеки един черен път, който води до него беше затрупан с пръст от един самосвал. Аз се движех съвсем бавно за да не повредя нещо по окачването, защото съм буквално на 8-10см от пътя. Непрекъснато се разминавах със самосвали , пикапи , но не и леки коли. Викам си, абе нещо не е наред тука. Пътя ставаше все по лош, а сигурно бях минал 5-6км вече. Стигнах до някакви бетонни възли, разклонения за камиони и накрая до една огромна локва, която беше точно на пътя. Самосвалите с удоволствие потъваха в нея, но за мен това беше повратната точка. След локвата виждах, че влизам в Лозенец. Обърнах с псувни и вече крайно нервиран, знаейки какъв обратен път ме чака до Царево, с напрашена кола, със загубено още време, вместо да се кефя някъде.... Тръгнах да се връщам бавно , когато видях как идва в далечината по пътя един облак прах, сигурно 10 метра висок. Правеше го един самосвал, който се движеше сигурно със 100км/ч

Буквално се мушнах в първата пряка в един строителен двор и се махнах от пътя му. Това ми беше капака на нервите. Като мина този самосвал, колата ми потънала в прах и въобще не можах да мръдна 5 минути от там. Изгасил колата и климатика за да не гълтат филтрите прах и чаках да се съмне. Ако можехте да видите изражението ми след това..... Върнах се обратно до Царево и си хванах правия път. Тогава рабрах, че това е нов път, успоредно вървящ със стария крайбрежен. Намерих си впоследствие всички места от спомените от последното ми идване. Стигнах и до Приморско, където влезнах и намерих веднага една автомивка, на която ми измиха колата супер с всички глезотии. Както се казва "Всяко зло за добро" Точно след 5 минути бях на плажа, където намерих една крайбрежна алея, по която може и скола да се мине. Там направих страхотни снимки.

Измито ауди на фона на морето

Оттам насетне видях, че часът е 18 без 10 и прецених, че няма да успея да се примера до 9 часа, а много ми се гледаше "Сървайвър" и си казах, абе ще се помъча да стигна. Оттук започва леката гонка, поради която разказвам тази история и ме попитахте дали съм я пришпорил.....

Навигацията ми показваше, че ще съм в Карлово в 21,58 минути, а аз исках 21.00часа да съм там. Бях точно в Созопол по това време и часът беше почти 18. Започнах да карам с 110-120км/ч по оня тесния път с мантинелата между платната.

Викам си, ей сега ще отнеса някоя глоба от катаджии. За щастие видях само една патрулка, караща в моята посока с 80км/ч, при ограничение 80км/ч. на влизане в Бургас и зад която се влачаха абсолютно всички. Мръсно и подло се се изнесах в лявата лента и с 85км/ч задминах патрулката, от която ме гледаха с трепет. До първото кръстовище им бях направил 100м, ама ги загубих на светофара. Оттам започнах да се оглеждам за бензиностанция и понеже ми направи впечатление, че само Лукойл виждам, се осъмних че ще открия ОМВ или Шел и губейки ценно време се забих в първия Лукойл. Сипах нафта но не много. На излизане видях ОМВ и там сипах до пълен резервоар. На излизане от Бургас карах 110-120км/ч, но ме настигна един джип Тойота V8. Лепнах му се отзад и карахме с 130-140км/ч. Оттам на магистралата и скоростта веднага ми стана 170км/ч. С тая кола въобще не се усеща такава скорост, ама въобще. В далечината видях Тойотата, която беше напред и вдигнах леко на 180км/ч. Започна да се здрачава серизно и затова карах толкова бързо, за да спечеля малко време на хубавия път. Нямаше почти никакъв трафик и реших, че е сравнително безопасно да се кара така. Предното ми стъкло стана на мушици и комари, ама яко. Пръсках през 5 минути да го почистя колкото се може. Настигнах бавно тойотата и я изпреварих с 180-190км/ч. Продължих с 170-175км/ч до края на магистралата.

Там вече се слях с трафика и намалих до 90км/ч и не рискувах да изпреварвам много. Имаше камиони, автобуси и се движех и с 80км/ч наместа. Стана абсолютно тъмно и позамрях с бързането.Трафикът беше учестен, а пътя много тесен. По едно време ме настигна джипа тойота. Тоя човек беше луд, изпреварваше цялата колона без да се замисли или съобразява каквото и да било. Отпраши напред, а аз се освободих едва след 10-15 минути от трафика и наближавайки Сливен вече карах 100-110км/ч. Страх ме беше да не ми излезе нещо на пътя, че си е кофти. Още преди Сливен се чудех накъде да хвана, дали към Пловдив или пак подбалканския. Да кажеме, че ремонтните мостовете ще ме забавят, но поне са обозначени със знаци и се виждат отдалеч, то какво ще правя с праговете слой асфалт, които е абсурд да се видят. Реших да мина пак по подбалканския, оповавайки се на мислената карта, която си бях съставил на идване.Поне знаех, че пътят 90% е перфектен. В момента в който подминах Сливен, пътя стана абсолютно празен. Само аз и един перфектен асфалт, но без маркировка. Светнах дългите + фаровете за мъгла, които ми осветиха целия банкет и ме направиха доста по уверен. Пак карах 110-130км/ч. Сметнах, че ако карам със 100-110км/ч средна скорост ще съм навреме в Карлово.Нулирах си бордкомпа и средната скорост за да виждам как вървя. Не че ми е толкова важен Сървайвър, но обичам да има цел и да я гоня. Стигнах до участъка с мостовете и там започнах да губя средна скорост. Намалявах сравнително късно преди мостовете и ускорявах бързо след тях, но ме беше страх и от прагчетата и натисках спирачката при всяка една съмнителна светлосянка. В далечината (доста далеч, че пътя е доста прав) забелязах светлини от стопове. Казах си, трябва да го настигна тоя и да ме води и предупреждава за подскоци. Настъпих и след около 10 минути настигнах няколко турси тирове, които на правите карах бързо и ми вършеха работа, но намалявайки за мостовете и провирайки се през единтвената лента ме бавеха. Взех решение да ги изпреваря и зарежа. Бяха сигурно 5, пръснати по двойки и напред по трасето. Пак останах сам и виждах, че средната скорост ми падна до 80км/ч, а така щях да съм 21:30/45. Кофти. Докато гонех светлините от стопове пред мен в далечината си пеех " Я елате пиленца при батко" Трябваше ми водач, който кара бързо. Напред не открих такъв, но тогава като по поръчка забелязах, че малко по малко далеч зад мен идват фарове. Постепенно ме настигна колата зад мен , а аз предчувствах какво ще стане и бях ухилен до уши. Дойде едно пиленце, което караше с около 120км/ч. Точно да си наваксам загубената средна скорост. Вярвате или не, но ме задмина същата А6-ца като моята. Същия цвят, същото купе, че и дизел на всичкото отгоре. Не успях да видя точно надписите отзад, но видях надписчето quattro под абривиетурата на задния капак. Беше или 2.7 или 3.0tdi. Лепнах му се като непрана риза върху потен гръб. "Пиленцето" беше със старозагорска регистрация и явно познаваше добре пътя, защото буквално переше напред. Скоростта неусетно нарастна на 140км/ч. Може би не му беше приятно да карам зад него. изключих му фаровете за мъгла, да не го дразня и оставих дистанция помежду ни. Можете да си представите картинката - Рок тъмно, никаква маркировка, абсолютно черен асфалт и никакви светлини около пътя. Бях се съсредоточил само върху габаритите му и гледах задните гуми кога ще подкочат. В момента в който набиеше спирачки и ме огрееха ония диоди на стоповете, натисках и аз спирачката, но имах аванс и преодолявах препятствието доста по леко от него, след което го настигах. Аудито пред мен започна да кара със 160, че дори и със 170км/ч. Тогава стана интересно. Майка ми се притесни, ама и казах, че изпусна ли го, няма кой да ме води и ще рискувам дори повече невиждайки нищо и непознавай пътя. Общо взето човекът пред мен знаеше къде са препятствията и въпреки, че го дразнех, не смеех да го изгубя. Стигна се дотам, че след като преминехме прагче или мост, аз намалявайки повече от него губех дистанция и трудно го настигах после. Веднага включих Tiptronica на позиция "Sport". Колата буквално подивява в такава ситуация. Оборотите не падат никога повече от 2500 и се изтрелва мигновенно. Точно в този момент мога да ви уверя какво може този мотор. Точно в такава ситуация дизеловата тяга и спортната настройка на скоростната кутия се чувстват страхотно впечатляващо. като добавиме и фона на изострените сетива при нощната тъмнина, малко ми е трудно да ви обрисувам напълно картинката. Никога не съм чувствал колата така. Знаете, че съм се оплаквал от липса на чувство за мощност от това, от онова. В този момент не ми липсваше абсолютно нищо. Даже и чип ако щете - излишен е! Страхотни ластици се получават и чувството от ускорението е страхотно. Не мога за миг да си отлепя гърба от седалката. Ускорения, спирания, прави, големи обли завои - точно като на някоя писта, а не светофарни гонки и тям подобни. Карахме със 160-170км/ч преди мостовете намаляхме до 20км/ч, че и по малко за мен и после пак 170км/ч. Завои със 140-150. Виражи, спускания, отклонения, изпреварвания на застигнати коли - Всичко. Бях опианен от скоростта и ситуацията. Това е нещо, което със сигурност е опасно и непрепоръчително и което може би никога не бих повторил, но момента беше сега и се случваше. Усетих се, че усмивката ми неможе да слезне от лицето ми. Човек и машина в едно, а машината е направо чудна.

Стигнахме на места и до 180км/ч. при което, аз отдръпнах газта и реших, че вече прекалявам. Реших да действам под прикритие и му отпуснах такава голяма дистанция, поне 300-400, че и повече метри. Виждах му само стоповете в далечината и скриващи се за предстоящия завой. Криех се зад изпреварени коли, така че да не ме види, но в момента в който не го виждах вече, настъпвах и пак се появяваше. Стоповете няма как да ги сбъркам всред другите от трафика помежду ни, така че не ми бе трудно да знам къде е. Намалихме скоростта до към 150-160км/ч, демек укротих го. Наближавахме Казанлък, докъдето евентуално щеше да ме води и където щяхме да се разделиме, той за Стара Загора, аз за Карлово. Естествено след такава езда напреднах с времето доста и наваксах загубеното по-рано. А6-цата пред мен задмина друга бързо движеща се кола, която настигайки видях, че е предпоследната Е-класа на Мерцедес. Мерцедеса караше със 140км/ч. Идеално за нас двамата Оставих другата А6-ца да се спасява и си хванах новото пиленце. Не е за вярване, но ситуацията стана доста сходна, да не кажа същата. Регистрацията - не се съмнявате нали? СТ. От 140км/ч взехме да стигаме 160... Викам си това старозагорци сакън да не ги подгони някой, бягат кат попарени. Тук настъпи големият смях и взехме та настигнахме "отдъхващата си" А6-ца . Този с аудито като видя отзад различните светлини на мерцедеса не предприе нищо повече от 150км/ч. Попътувахме съвсем малко в пакет. Ненадейно мерцедеса взе та зави надясно към някакво село, а пред нас беше Казанлък. На влизането има един път с четири платна, по две в посока и разделени с мантинела. Няколко по остри завоии преди да се качим на този път го оставих да ми поизбяга, и взех острите завои бавно и излизайки на големия път, едвам успях да му видя стоповете. Така беше издухал в далечината, че сигурно е карал с 170-180км/ч. а коли бол. Не му видях дирите повече, но ме докара дотам където исках. Победа за него, но победа и за мен. Прекосих си Казанлък, хванах си познатия път и живи и здрави (хвала на Господ) се прибрахме в Карлово 21:10ч. Това е то - една непредизвикана история, която ме накара да се възхитя на това ауди, което не е върха на слоделеда, но за мен е! Благодарен съм, че мога да карам такава кола и да има къде да споделя мигове и впечатления като тези сред хора, с които имаме общи вълнения и влечения. Ауди е голяма работа.

Вярвам, че тази история е перфектния край на горните проблеми и радоста от марката Ауди

Редактирано 14 Октомври 2009 от verter

[Vorsprung durch Technik 3]

Бате владииииииииии ти сииииии нечовек Радвам се,че те има в този форум и те познавам

Аудито нема да го коментираме,защото е уникалнооооо

[nmm]

Нямам какво да кажа повече .... от Ачо

[monteverdi]

Това е прекрасен сценарий,за филм,който ще се превърне в хит

[pvalev]

Тая тема трябва да се закове някъде!

Влади -

[TDI_Fan]

Снимнките къртят ,а колата е нечовешка с малкото червено надписче отпред Впрочем в Неделя колата ти не беше ли паркирана по павираното надолнище до туристическата спалня по пътя за водопада?

[sokola]

Според мен Влади спокойно може да напише книга, с примерно заглавие "Живота ми с Ауди" или Живота и Ауди" нещо такова.

Възхищавам ти се как помниш всяка малка подробност в детайли при положение, че са се случили толкова много неща през това пътуване.

[verter]

Снимнките къртят ,а колата е нечовешка с малкото червено надписче отпред Впрочем в Неделя колата ти не беше ли паркирана по павираното надолнище до туристическата спалня по пътя за водопада?

Ето тук съм качил още снимки

Не съм бил аз в неделя, защото въобще не съм изкарвал колата. Друг е бил.

Neo, Find them, and destroy them !

[pithit]

Човече,ти си роден поет

[IVO]

Поета нещо за бНв прошепваше по едно време, ма сега нещо този въпрос останА висящ.

[verter]

Днес закарах колата на диагностика и имам още важна информация.

1. Когато се сменя акумулатор на такава А6, то той трябва да се адаптира (carlitobrigante беше прав). На оригиналния акумулатор има номер отгоре, който се въвежда в компютъра, а ако се поставя неоригинален, то той се адаптира. Това се прави с цел да не се правят манипулации по гаранционните автомобили, които да останат незабелязани, а за извънгаранционните автомобили (като моя) - за да може Енерджи мениджъра (компютърен модул) да записва история на акумулаторните събития. От записаната история на моя Енерджи мениджър става ясно, че акумулатора доста често е имал нужда от зареждане, което било признак за неговото изтощаване. Имаше записано събитие и че е претоварван, което още веднъж показва, че вече е за смяна. Колкото до издръжливостта на такива акумулатори, то казаха че още след втората година на някои нови аудита се сменял, а максимума бил 4-5 години.

Сега навързвам някои неща, когато ми възникна проблема и погледнах акумулатора, то той беше влажен отгоре, а течността беше киселина от него.

2. Относно кабелчето за маса в двигателния отсек. Било сравнително често срещан проблем, като се решавал не с почистване на клемата, а с подмяна на целия кабел. Продава се отделно, мисля казаха 20-30лв че струва.

3. При диагностиката ми откриха , че пиропатрона ми отчита грешка и заради него ми е светнала лампата на еърбега. Пиропатрона е една кутийка, която е продължението на плюсовата клема на акумулатора и е непосредствено зад него. Този патрон работи посредством датчиците на еърбеците и задачата му е , при евентуален удар и отваряне на еърбег, да прекъсне подаването на ток от акумулатора с превантивна цел. Пръснаха му контактен спрей на клемата и другите му връзки и се оправи.

Няма проблем да се откача акумулатора! по никакъв начин не повлиява на автомобила и електрониката му, едиствено записва грешка в историята, която не смущава водача.

При откачане на акумулатор, на таблото трябва единствено лампата на ESP-то да свети (жълта). Тя се самоизчиства. Най-бързо става като се завърти воланът на място, пълен ляв и пълен десен и се изминат 10-тина метра.

Специално за 3.0TDI , ремъкът на горивната помпа и обслужващия ремък се сменяли на 180 000км. След 300-400 хиляди километра двигателите създавали сериозни проблеми. Подменяли се вериги, глави, помпи....така че внимавайте на какъв пробег купувате подобен автомобил, че парите са яки.

Колата била много лесна за работа и си казвала сама абсолютно всичко, като си следи дори изправността на датчиците, с които събира информация. Били здрави и сполучливи автомобили, но си имали няколко слабости, които не били фатални.

Поета нещо за бНв прошепваше по едно време, ма сега нещо този въпрос останА висящ.

да, няма какво да се лъжеме. Засега си оставам на Ауди, защото това може да не го броиме за голям проблем, още повече че ми е било време да сменя акумулатора

Редактирано 15 Октомври 2009 от verter